Жорж Папазов
През 1919 г. Жорж Папазож организирал първата си изложба в България, за която получил предимно негативна критика от недоумяващата публика. Втората му изложба през 1928 г. минала с подобен неуспех,…
Share
Андрей Николов
“Андрей Николов… изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний…
Share
Борис Георгиев от Варна
Борис Георгиев от Варна e духовно извисен художник и мислител, свързан с висшите идеали на човечеството. Той рисувал безплътни, самотни фигури, притихнали в пейзажи, изпълнени в меки прозрачни цветове. Мечтания,…
Share
Щъркелов – царят на акварела!
Художникът казвал, че когато рисува – било пейзаж или цвете, чува музика, а когато слуша голям оркестър или хор – вижда пейзаж. Константин Щъркелов е роден на 25 март в…
Share
Майстора и движението Родно изкуство
Една от обединяващите характеристики на новата вълна в българското изкуство в годините след Първата световна война е търсенето на израз на националното в литература, живопис, музика на „забравените“ достижения в…
Share
Майстора и Толстоизма в България
Един от най-добрите приятели на Майстора Никола Венетов е сред основателите на прочутата толстоистка комуна в Ясна поляна (тогава с. Айлан Кайряк) в Странджа. За практическо приложение на толстоизъм при…
Share
Създаване на галерията на Майстора в Кюстендил
На 6 август 1944 г. в кюстендилската джамия Ахмед бей се открива музейна сбирка и художествена галерия, с колекция в основата на която са 50 творби на Владимир Димитров –…
Share
Майстора в Рим
Художникът Борис Георгиев нарича Майстора – „една кристална душа и мой събрат“ и рисува негов портрет, който нарича „Земетръсът“. Майстора казва за своя колега: „В изкуството си той отиде най-далече…
Share
Джон Крейн за игубените картини на Майстора
Интервю с Джон Крейн във вестник „Поглед“ от 21 януари 1974 г. – бр. 3, Държаен архив, София Представителка на редакцията, Мария Крумова, се срещна с г-н Крейн и го…
Share
Разговор с моделите на Майстора
Вестник „Пулс“ 01.02.1972 г. Държавен архив, София Баба Верка Виячева, вече на 61 години, седна на стола. Ръцете й бяха скръстени. Може би са били точно така сложени и когато…
Share