Интервю с Джон Крейн във вестник „Поглед“ от 21 януари 1974 г. – бр. 3, Държаен архив, София
Представителка на редакцията, Мария Крумова, се срещна с г-н Крейн и го помоли да разкаже за познанството си с големия наш художник, за картините, които притежава от него.
Високият възрастен човек, когото намираме в залата на Майстора в галерията, говори бавно и ясно, той с удивителна точност си припомня дати и събития, от които ни дели вече половин столетие.
– През 1922 г. работех в Прага. Имах там един добър приятел българин, Владимир Цанов. Той беше следвал Харвардския университет заедно с брат ми Ричард, който по-късно стана първият американски посланик в социалистическа Чехословакия. Цанов беше кореспондент на някои американски вестници в Прага. Виждахме се често. От него научих за таланта на Владимир Димитров…. Баща ми имаше богати колекции от творци на руски художници, които беше подпомагал преди революцията. Аз реших да продължа семейната традиция, като подпомогна един български художник. Малко по-късно се запознах с него. Помня добре: беше в Рим през април на 1923 г. После в Прага направихме договора, според който Майстора трябваше да ми изпраща своите платна за определен период от време. Първата картина, получена от него през 1925 г., беше автопортретът, който виждате тук. По това време голяма група руски археолози привлякоха вниманието към Истанбул. Подсказах на Майстора, че може да отиде да рисува там. През всички тия години до 1930 се виждахме често. Напуснах Прага през 1930. Не си спомням да съм го виждал след това. Преместих се да живея в Рим. За съжаление по време на войната трябваше бързо да се евакуирам в Ню Йорк и така загубих следите на някои от платната на Майстора от Истанбул, Рим и България.
– А тези, които подарявате на нашата страна?
– Преди няколко години в Рим открих няколко картини и скици, които смятах за загубени. Това, което намерих, подарявам на вашата галерия. Миналата година пак в Рим попаднах и на друго едно много интересно платно – „Циганката“. И него нося със себе си.
– Кое ви накара да направите това дарение на нашата галерия?
– Чувствам, че тия творби принадлежат на България, защото представят един малко познат период от живота на Майстора и от изкуството му. Тяхното място е тук, в България, те трябва да бъдат изучавани и обичани от българския народ. Особено след като Майстора е първият ваш народен художник.
– Благодаря Ви, господин Крейн.
