Една от обединяващите характеристики на новата вълна в българското изкуство в годините след Първата световна война е търсенето на израз на националното в литература, живопис, музика на „забравените“ достижения в предакадемичните художествени форми. Интересът към иконата, възрожденската дърворезба, народните занаяти, народната песен и приказка, изучаването на техните стилови характеристики от художници, писатели, поети, композитори, ражда Движението Родно изкуство, което изразява стремежа на българските художници да търсят родното и българското в изобразителното изкуство. През 1919 г. се създава дружество със същото име.
Движението Родно изкуство ражда широка палитра от художествени решения.
Един от най-ярките представители на движението е Владимир Димитров – Майстора. Той изразява своето убеждение, че „оригиналността на нашето изкуство трябва да бъде българска”, че българските художници трябва да се стремят „преди всичко да дадат национална физиономия на нашето изкуство”, казано най-общо, да се създава национална живопис.
В същото време движението има за цела да създаде изкуство, съпоставимо с европейските примери от това време.
