През 1919 г. Жорж Папазож организирал първата си изложба в България, за която получил предимно негативна критика от недоумяващата публика.
Втората му изложба през 1928 г. минала с подобен неуспех, все още всички, освен Сирак Скитник, били единодушни в негативните си коментари.
Изложбите му през 1934 и 1935 разделили обществото на почитатели и недоволни, чиито мнения се сблъскали на страниците на периодичния печат.
След 1944 името на Папазов изчезнало от българското обществено съзнани. Художникът, който живял до смъртта си през 1972 г. във Франция, бил напълно забравен, освен от шепа негови близки, с които поддържал кореспонденция.
Чак през 1982 г. – десет години след смъртта му – комунистическата власт и публика били готови отново да допуснат на българска сцена изкуствто на художника, който казвал: “В моята работа нямам правила. Всичко, което върша, е резултат на свобода…”
Този художник със свободен дух е роден на 2 февруари през 1894 г. в Ямбол. Бащата на Георги Папазов починал рано и по-големият му брат поел грижата за семейството.
През 1912-1913 година Георги станал доброволец в Балканската и Междусъюзническата войни. През 1913 г. се уволнил и на 19 години потеглил за Европа с два стари куфара – един пълен с храна, друг с дрехи. Първата цел била Прага. Там до 1918 година следвал в Инженеро-техническото училище. Именно в Прага се събудил интересът му към изкуството и рисуването.
До 1920 г. се местел между Германия, Чехия и България. През това време взимал уроци по рисуване.
В Мюнхен, през 1918 г., посещавал частната школа на Ханс Хофман. След Мюнхен се преместил във Виена през 1920 г., в Берлин през 1921 г. и в Женева през 1923 г. и така до последната спирка – Париж. През 1924 г., нашият герой спрял и останал завинаги във Франция.
В Париж Папазов попаднал в средата на сюрреалистите, въпреки, че те никога не го приели като един от тях.
Бил близък с много от големите художници на своето време – с художника с български произход Жул Паскин, както и с Андре Дерен и Морис Вламенк.
Папазов бързо пробил в Париж и през 1925 г. показал картините си в Салона на независимите. Участвал в първата изложба на сюрреалистите заедно с Пабло Пикасо, Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп.
Жорж Папазов създал интуитивно, полуабстрактно изкуство, понякога изпълнено с органични форми – плод на „подсъзнателен автоматизъм”.
През 1934-1936 г. Жорж Папазов се завърнал и живял в България. Опитал се да запознае българската публика с модерното изкуство, като четял лекции в „Алианс Франсез“.
През 1936 г. художникът отново напуснал родината си и този път раздялата се оказала окончателна. Войната, а след нея Желязната завеса, го държали далеч от България.
Жорж Папазов написал няколко книги със спомени и мемоари: „Паскин!… Паскин!… Аз съм!…“, „Дерен, моят приятел“ и „Писма до Дерен“.
