Андон Виячев е човекът, който е причината Майстора да живее в Шишковци, и който дарява средства за построяването на училището и железопътната гара в селото, където Майстора прави имповизирани изложби за съселяните си.
Андон Виячев е роден в Шишковци, където в младежките си години учителства и работи в администрацията. Избран за народен представител в 11-то народно събрание. Андон Виячев внася нови сортове ябълки и грозде, допринася много за славата на Кюстендилския край като овощната градина на България. Работи през целия си живот за селото и своите съселяни.
През 1934 г. прави дарение от 2 млн. лв. за с. Шишковци във „Фонд Андон и Стойна В. Виячеви”. Целите на фонда обхващат широк кръг дейности. Част от приходите на капитала за 1935 г. се използват за построяване на гара със склад. С това Виячев се надява да улесни износа на производството на Шишковчани.
Друга част от приходите за 1935 г. и тези за 1936–1938 г. трябва да послужат за строеж на училищна сграда. От 1939 г. средствата на фонда се оставят за капитализиране, докато нараснат на 5 млн. лв.
След построяване на училището и гарата по желание на дарителя приходите трябва да се използват за издръжка на персонала на общината (в който се включва лекар), закупуване на лекарства и медикаменти за бедните болни (10 хил. лв.), мебелиране и издръжка на училището, закупуване на пшенично брашно и раздаването му на бедни семейства (10 хил. лв.), укрепване брега на река Струма с бетонна стена (30–80 хил. лв.). Получената от укрепването на реката земя Андон Виячев определя за училищен имот. След приключване на тези инициативи приходите трябва да се използват за водоснабдяване и електрификация на селото, за павиране на улиците и на пътищата към него.
Цялото строителство на училището поглъща около 1 млн. лв. Половината от тази сума е събрана от населението. Сградата е окончателно завършена през 1939 година и осветена през октомври същата година. В знак на благодарност към дарителя училището се нарича „Андон и Стойна Виячеви“.
Други 200 хил. лв. са употребени за направа на жп гара на селото.
За благотворителна дейност Андон Виячев е награден с почетен знак „За насърчение към человеколюбие“, III степен.
След смъртта на Андон Виячев на 17 ян. 1944 г. и при идването на новата власт парите от фонда изчезват и до ден днешен няма информация какво се е случило с тях.
А днес училището и гарата пустеят, кой знае може би ще дочакат по-добри времена.
