Животът на Елисавета Консулова-Вазова бил дълъг и щастлив, въпреки че преминал на фона на войни, политически сътресения и драматични исторически събития.
Тя била жена, която се справила с много предизвикателства на своето време, за да постигне мечтите си и станала пример за своите съвременнички.
Родена е на 4 декември през 1881 г. в семейството на пловдивския търговец Георги Консулов и Ана Хаджипеньова. Баща ѝ бил сподвижник на Левски и председател на Тайния революционен комитет в Пазарджик, заради което бил заточен в Измир, Мала Азия. Прогресивен за времето си човек, той подкрепил дъщеря си в мечтата ѝ да стане художничка.
Семейството се преместило в София, където на 16 години Елисавета постъпила в Рисувалното училище в класа на Ярослав Вешин. В курса имало две момичета. През 1897 г. това е изключително, не само за България, но и в световен мащаб. Още повече, тя успяла да убеди директора – Иван Мърквичка, в необходимостта от това и момичетата да рисуват голи модели от натура, което било немислимо по онова време. Когато През 1902 г. Елисавета завършила втория випуск на Рисувалното училище, тя станала първата жена, завършила това учебно заведение.
Това било само началото на живот, изпълнен с подобни предизвикателства и победи.
Вече била съпруга на младия юрист Борис Вазов, брат на Иван Вазов, когато решила да продължи образованието си в Европа. Напълно нетипично за времето си, съпругът ѝ я подкрепил и през 1909 г. заминала за Мюнхен с двете си деца – Елка на две години и Бинка – само на четири месеца, придружени от домашната помощница Петра.
Там специализирала портретна живопис в академията на Дружеството на жените художнички. На следващата година се завърнала в България, където се родила третата им дъщеря – Ана.
През следващите десетилетия Елисавета Консулова-Вазова рисувала портрети, цветя и пейзажи във виртуозен импресионистичен маниер.
От 1925 г. съпругът ѝ бил назначен за български пълномощен министър в Прага, където останал с цялото си семейство до 1933 г.
След връщането им в България Елисавета участвала активно в артистичния живот на столицата, но освен това развила широка обществена дейност. Тя разпространявала своите революционни за времето идеи за възпитание на децата и поддържане на домакинството в книги и списания.
Елисавета Консулова-Вазова основала и станала председател на дружеството „Български дом“, което съществувало до 1945 г.
В годините след Втората световна война, до смъртта ѝ през 1965 г., Елисавета Консулова-Вазова издавала детски книжки, превеждала от немски и английски. Рисувала до последния си дъх.
