“Андрей Николов… изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний носим божественото в душата си.” – Това написал през 1922 г. Сирак Скитник в „Златорог” за този скулптор от голям мащаб, който с живота и творчеството си приобщил българското изкуство към европейската традиция.
Началото на живота му не било така славно: той се родил през 1878 г. във Враца в семейството на беден обущар. На 18 години, през 1896 г., Андрей се записал в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище.
През 1903 г. преподавателят му Борис Шатц препоръчал талантливият скулптор да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Куриозно, но съпругата на Борис Шатц, Женя Шатц, избягала с Андрей Николов в Париж заедно с 4-годишния им син.
В Париж Андрей Николов прекарал цели четири години. Щом се завърнал в България в навечерието на Първата световна война, бил командирован от Министерството на културата в Рим. Заминал със семейството си, но по това време вече е изоставил Женя Шатц и живеел с Пеша Николова – своя студентка. Избухването на Първата световна война станало причина да се задържи в Рим чак до 1927 г.
През тези години Андрей Николов активно участвал в художествения живот на града.
Рим с почуда гледал този чужденец с брада и буйна коса да излиза от ателието си на Виа Маргута със специално направения си ямурлук.
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посетил Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, той го поканил да се завърне в България.
След връщането си в София направил изложба с голям успех. Стамболийски му предложил да откупи творби за салона на Външното министерство, по думите му: “за да видят чужденците, че не сме варвари, за каквито ни мислят“. Работите били взети, но били платени чак след смяната на правителството след Деветоюнския преврат.
От 1927 Николов се установил окончателно в България, а през 1931 г. спечелил с конкурс мястото на професор в Художествената академия. Шест години по-късно бил избран за неин ректор.
До този момент той вече бил автор на многобройни бюстове на известни личности, а Цар Борис се превърнал в един от най-големите му ценители.
Дружбата между тях не останала скрита за властта след 9 септември 1944 година. Един ден в дома му влезли двама милиционери, за да го арестуват. „Кой е Андрей Николов? Ти ли си, хайде ставай!” А той им отвърнал: „Тук първо се сяда, а после се става. Така, че ако искате да дойда с вас, сядайте!”. Седнали милционерите, пийнали малко вино, развеселили се и накрая казали: „Брей, ти си бил много хубав човек. Я кажи сега кого да арестуваме вместо тебе”.
Андрей Николов починал през 1959 г. на 81 г.
