Художник, илюстратор, критик на изкуството, поет, писател, драматург, журналист, библиотекар, директор на Българското радио, Сирак Скитник бил всичко това.
Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов, роден в Сливен през 1883 г.
Той разказал в спомените си, че баща му, който често оставал без работа, един ден му дал 40 лева, като му казал: “Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си”. Така започнал неговият скитнически живот. Той учил в духовната семинария в София, учителствал на различни места из страната и през 1908 г. заминал да учи живопис в Петербург. Там един от преподавателите му бил руският модернист Леон Бакст.
Завърнал се в София и дебютирал като поет. По това време трябва да е изглеждал забележително – висок, с буйна коса и светли очи, с широкопола шапка, синя рубашка и панталон по руски маниер.
Сирак Скитник участвал и в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Завърнал се с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите – до края на живота си страдал от задух.
Сирак Скитник застанал в авангарда на младата българска живопис. Новатор и модернист, той проправил пътя на младите не само с картините си, а и с критичните си статии. Работил като драматург, артистичен секретар и сценограф на Народния театър в София. Бил художествен, литературен и театрален критик на цели две поколения творци. Той създал и публика, която да ги цени.
През 1929 г. за първи път в ефира прозвучал сигналът на „Родно радио”, а за негов директор бил назначен точно Панайот Тодоров Христов. Заедно с изтъкнати инженери той ръководил строежа на първия национален предавател на средни вълни край Вакарел.
Големият архитект Георги Овчаров проектирал дома на Сирак Скитник на ул. „Борова гора”. Една от най-известните двойки в София преди войната – Сирак Скитник и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката, посрещали в дома си, или в така нареченото “Домашно кабаре” приятелите си – писателите Елин Пелин, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна и Дора Габе, художниците Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Борис Денев и много други.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. името на Сирак Скитник е забравено. Той е заклеймен като „идеолог на формализма”, „реакционер”, „мистик”, „космополит”, „нископоклонник пред реакционната европейска култура”.
За щастие той не доживял да види това. Сирак Скитник починал на 5 март 1943 г. За дълги години гробът му останал без плоча и надпис.
