Наричаме Захарий Зограф първия български светски художник. Той се отдалечил от средновековните канони в иконописта и се обърнал към идеите и техническите средства на Западноевропейския ренесанс.
Амбициозен и производителен той рисувал в най-славните български манастири: Бачковския, Рилския, Троянския, Преображенския, а също и във Великата Лавра в Света Гора.
През IXX век възражденския дух на България донесъл промени и в иконописта. Появили се персонажи в съвременни за епохата костюми, образи на български царе и патриарси, забравени във времето на османското владичество. Зародили се нови живописни школи: Самоковската, Тревненската, Дебърска и други.
Сред изтъкнатите иконописци на Самоковската школа бил Захарий Зограф. Роден в Самоков през 1810 г. той бил син на зографа Христо Димитров и брат на Димитър Зограф, с когото си сътрудничил докъм 1832 г. След тази година започнал да работи самостоятелно.
Възрожденските зографи вече не били монаси и свещеници, а светски хора с интерес към изкуството извън границите на Османската империя. Още бащата на Захарий имал богата колекция от гравюри на западноевропейски художници.
Захарий участвал дейно и в борбите за църковна независимост, както и за светско образование на населението. Той убедил Пловдивските чорбаджии да отворят училище в града си, където работил от 1835 до 1840. По същото време замислял да печата прочутия речник (лексикон) на Неофит Рилски. Личната библиотека на Захарий Зограф обхващала почти всяка светска книга, която можело да се намери по това време.
През 1838 г. 28-годишният зограф пише на Неофит Рилски да ходатайства за изпращането му да учи в Петербургската художествена академия. Захарий така и не постигнал тази мечта – да получи светско художествено образование.
През 1851 г. в Самоков пристигнало писмо от най-големия и най-славен манастир на Света Гора – Великата Лавра. Монасите канели Димитър Христов, Никола Образописов и Димитър Молеров (тримата прочути зографи) да изпишат част от главния манастирски храм. Това била най-престижната поръчка за своето време. Неизвестно защо, за Атон, вместо поканените, заминал Захарий. Вместо да се върне в България, той останал и сам за една година изписал външния притвор на храма.
Завърнал се в родината през есента на 1852 г. с много жълтици и доста поръчани икони за Атон, които смятал да рисува през зимата и през пролетта на следващата година.
През пролетта на 1853 г. в Самоков пламнала епидемия от тиф. Разболяла се и починала съпругата на Димитър Зограф – Християния, която Захари Зограф нарисувал в един от първите светски портрети в България.
Захарий също се заразил и починал на 14 юни 1853 година.
Захари Зограф принадлежи и на миналото, и на модерната епоха. Той проправил път за следващите поколения, а изкуството му дало началото на много неразрешени въпроси. Как да се съчетае традицията със съвремието, българското и европейското, националното и универсалното, светското и духовното.
