Художникът казвал, че когато рисува – било пейзаж или цвете, чува музика, а когато слуша голям оркестър или хор – вижда пейзаж.
Константин Щъркелов е роден на 25 март в София. Завършил 2-ра мъжка гимназия и постъпил в Държавното рисувално училище. Бил принуден да прекъсне през 1908 г. и заминал за Одеса, където постъпил като певец в хора на манастира Андреевское подворие. След завръщането си в България завършил образованието си в Рисувалното училище.
През 1911 г., след като през лятото пътувал из България и рисувал пейзажи, направил първата си самостоятелна изложба в Рисувалното училище. На тази изложба Цар Фердинанд откупил 27 картини. Царят бил голям любител на акварела.
Със средствата от тази изложба Щъркелов заминал да рисува из Европа – Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Женева, Лозана, Венеция.
Участвал в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война като военен художник.
След войната направил няколко самостоятелни изложби, пътувал много и рисувал. Щъркелов страстно обичал планината и природата.
От 1915 г. често гостувал на семейството на поета Никола Вапцаров в Банско и оттам тръгвал да рисува Пирин. Пътувал до Баварските Алпи, а през 1926 г. направил голяма обиколка на Гърция и островите.
На юбилейната му изложба през 1935 г. бил награден с орден от цар Борис III. Тези близки връзки с Двора щели да му струват скъпо след идването на комунистическата власт.
През 1942 г. посетил Света гора, а същата година, на 6 юли, го призовали да свидетелства по делото на Никола Вапцаров, като близък на семейството. Поетът бил разстрелян на 23 юли 1942 г.
На 30 март през 1944 г. домът на Щъркелов на ул. Аксаков № 6 бил разрушен от бомбардировките над София. Той се преселил със семейството си във Варна. Поради близостта му с цар Борис III бил арестуван и изпратен в Централния софийски затвор. Обвинили го, че е предал на полицията приятеля си поета Христо Ясенов, че не се е застъпил пред съда за Никола Вапцаров. Щъркелов бил категоричен: “…страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да повярвам.”
Художникът прекарал пет месеца в Централния затвор. Отнето му било софийското жителство, бил изключен от Съюза на българските художници.
В следващите години рисувал по варненското крайбрежие, Рилския манастир и из страната. През 1949 г., очевидно принуден да се примири с новата власт, участвал в обща изложба по повод 70-годишнината на Йосиф Сталин. По това време, за 7 години, Варна се казва град Сталин.
Чак през 1959 г. семейството се завърнало в столицата и се настанило в новия им дом на ул. “Младежка” № 7. Министерството на външните работи откупило десет картини на Щъркелов – подаръци за видни партийни гости, сред които бил например Тито. Константин Щъркелов умира на 29 април 1961 г. в София.
