Отново в Свищов, този път по повод представяне на книгата “За Майстора на цветовете”. Първото посещение на града беше свързано с проучването за същата тази книга.
За разлика от Свищов през пролетта преди две години – потънал в плътна мъгла, градът през август е слънчев и гостоприемен. Ето го същия този Дунав, който се беше скрил зад мъглата, вече напълно видим от високия бряг. Реката синее и блести на слънцето с цялата си достолепна красота на важен търговски път – част от историята на града.
Ако никога не сте били в Свищов, искрено ви препоръчвам да посетите фестивала “Реката” на сдружение “Рисувй с нас”, по чиято покана съм отново в града на дарителите.
Съвсем в дарителския дух от края на 19-и и началото на 20-и век, създателите на фестивала вече седем години, с лични средства и доброволчески труд, организират този пъстър, шумен, артистичен и великолепно подреден градски празник.
На фестивала и в съпътстващата го програма могат да се видят ателиета, изложби, концерти, театрални представления, тематични обиколки на града т.н.
Една такава обиколка, посветена на свищовските дарители, ме отвежда в сградата на Стопанската Академия, проектирана от архитект Васильов, със стенописи на Александър Божинов (роден в Свищов), построена със средства, дарени от Димитър Ценов и открита през 1936 г.
През 1912 г. Димитър Ценов завещава на града Свищов цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти.
В завещанието му четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал”.
Следващата спирка е читалището, основано още в далечната 1856 г. и получило новата си сграда през 1904 г. благодарение на щедрото дарение на Еленка и Кирил Д. Аврамови, чийто име носи днес. Сградата е проектирана от архитект Кирил Маричков. Да, не грешите това е дядото на Кирил Маричков от Щурците.
Стигам и до красивата сграда на Търговската гимназия, проектирана по подобие на сградата на Виенския университет от виенския архитект Паул Бранк и открита през 1891 г.
И докато се изкачвам по блестящото стълбище на гимназията, мисля как ли се е чувствал тук Майстора като преподавател по краснопис и гимнастика.
Ето го и двора, където, докато играе в слънчев следобед с децата и наблюдава сенките на акациите, художникът разсъждава за цветовете в природата. Онези цветове, на които днес се наслаждаваме в платната му.
Така завършват два великолепни дни в Свищов, но не и пътешествието. Изкушението да се види всяко архитектурно или природно чудо по пътя е неустоимо – стар римски мост в средата на поле, близо до с. Българене, няколко карстови дупки в Деветашкото плато, архитектурен резерват село Старо Стефаново и така право на юг към сърцето на Стара планина и после към града.
Вижте повече за фестивала “Реката” тук: https://www.facebook.com/theriverartfestival
и за организаторите му:
