Още преди раждането си Николай Райнов е белязан със странна съдба. Историята му започва с едно изгубено от баща си дете на път за Цариград, намерено от преводача на руското консулство в Цариград. Той отгледал това дете като роден син и го образовал. Това бил Иван Райнов, бащата на бъдещия художник, историк на изкуството и писател, Николай Райнов.
Самият Николай Райнов се родил в търновското село Кесарево на 1 януари 1889 г. Майката на Николай Райнов, Елена, умряла рано и той се грижел за двете си сестри Иванка и Невяна, както и за по-малкия си брат Стоян. Може би още тогава се научил да разказва приказки, защото казват, че бил много сладкодумен.
Николай завършил Софийската духовна семинария, но не станал свещеник, а веднага след това записал философия. По късно отново променил посоката и от 1910 до 1919 г. учил декоративно изкуство в Художественото индустриално училище.
През 1912 г. издал първата си книга – „Богомилски легенди“ която подписал с Аноним. Бил изключително заинтересован от историята и същината на учението на Богомилите в България.
Участвал в Балканската и Междусъюзническата война като санитар, а по време на Първата световна война бил военен кореспондент.
Неговите философски и естетически виждания били повлияни от пътуването му на изток до Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия през 1919 г. Същата година бил отлъчен от Българската православна църква заради романа му „Между пустинята и живота“.
Николай Райнов написал много книги с легенди, приказки, разкази, поеми, стихове, пиеси, бил един от видните представители на символизма в българската литература. Сътрудничил на много списания. Като художник работил в областта на декоративното изкуство. Оформял и илюстрирал много списания както и своите литературни произведения. Картините му са декоративни, приказни и символични.
Живял известно време в Пловдив. Като главен библиотекар на Пловдивската библиотека бил изпратен за 2 години в Париж, където специализирал “История на изкуството”. Когато се завърнал, през 1927 г. Райнов станал преподавател в Художествената академия в София по История на изкуството. Преподавал до 1950 г. Изнесъл над 600 беседи върху изкуството, литературата и историята, както и на духовна и философска тематика, в София и други градове.
Мистик и езотерик, той бил свързван с теософи, масони и различни окултни течения. Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често бил нападан от марксистката критика.
Починал на 2 май 1954 г.
Николай Райнов имал двама сина. Един от тях – Боян Райнов, емигрирал в Париж и станал известен скулптор. Богомил Райнов останал в България и бил близък с комунистическия елит. Радой Ралин му дал прословутия прякор „Погодил Номерайнов”.
