Майстора “обичал шегите и здравия весел смях” – това пише Възкресия Спасова Ангелова в спомените си за художника в Свищов.
“Ежегодно всяка гимназия в Свищов даваше литературно-музикална вечер … Гимназията имаше много добър тамбурашки оркестър, който винаги вземаше живо участие в тези вечери. Това, което ще разкажа, се отнася точно за една от тези традиционни вечеринки на “търговците”, както свищовчани наричаха учениците от мъжката гимназия. Става дума за изпълнение на един от обичайните номера на програмата. Казвам “обичаен”, защото винаги имаше концертно изпълнение рисуване, изпълнявано от някой ученик. Този път обаче “рисувачът” беше сам Майстора.Той винаги е обичал шегите и здравия весел смях. И сега създаде хубава главоблъсканица на зрителите. Мандолините и китарите тихичко ронеха сребристи звуци. Димитров рисуваше нещо, но никой не можеше да схване какво точно се получава на картината. Шушукат, питат се, но безуспешно. Най-после рисуването се свърши, Владимир Димитров съвсем спокойно обърна картината с главата надолу, т.е. с главата нагоре (защото той я рисуваше с главата надолу) и всички видяха фигурите: турчин с фес, яхнал върху препускащо магаре, а дрехата се вее от лудия бяг на животното.
От книгата “Владимир Димитров-Майстора. Разговори, писма, спомени, Издателство Български художник, 1972 г.
