Борис Денев е роден в Търново през 1883 г. Поради бедността на родителите си станал учител в с. Иванча. Докато преподавал в селското училище, видял, че учителят учи децата да рисуват като съединяват точки – без фантазия и въображение. Той измислил нова система и станал известен с нея. Направил курсове, с които обиколил цяла България, а докато пътувал, рисувал пейзажи.
Изпратил картини на изложба в София и открил, че картините му се харесват и купуват. Със спечелените пари заминал да учи живопис в Мюнхен.
Започнала войната и Борис Денев станал военен художник. След войните завеждал художествения отдел на детската библиотека към Министерството на просветата. Работил известно време в Италия, бил учител в Първа мъжка гимназия в София, а от 1931 г. – художник на свободна практика. Участвал в много изложби в страната и чужбина. Станал комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.
Артист от класа, рисувал с лекота, свирел на цигулка и обичал геометрията, бил обсебен от идеята да изобрети летателен апарат. Оженил се за Мара Грозева – дъщеря на търговец и бивш кмет на София и през 1929 г. им се родила дъщеричка – Славка.
Славка израснала заобиколена от семейството и приятелите си, на пътешествия, тържества, в градината на дома им на ул Шипка №18. Свирела на пиано, говорела няколко езика и рисувала. Била на 15 години, когато след Втората световна война на власт дошло комунистическо правителство. На 1 ноември 1944 г. баща ѝ бил арестуван. След пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер бил освободен.
Борис Денев бил изключен от Съюза на художниците, нямал право да рисува навън, нито да си купува материали за рисуване. Рисувал с цветните моливи на Славка. Намерил убежище в геометрията и изследването на перспективата. Мара Денева давала уроци по математика, за да може семейството да оцелее.
Изглежда че Борис Денев наистина е бил добър педагог, защото дъщеря му станала забележителен художник. През 1947 г. Славка била приета в Художествената академия първа по успех. Но след шест години дипломната ѝ работа „Товарене на щайги домати по залез слънце в село Конаре“ получила двойка, най-вероятно по политически причини.
През целия си живот тя останала свободен художник и рисувала, без да се съобразява с властта. Работила като преподавател в курс за художници-самодейци на гара Искър и в Кремиковци.
Въпреки всичко, което семейството преживяло, Славка Денева завещала цялото си имущество – стотици картини и хиляди рисунки, както и апартамента с всичко в него, на Съюза на художниците.
Днес художествената галерия във “Велико Търново” носи името на Борис Денев.
