Борис Георгиев от Варна e духовно извисен художник и мислител, свързан с висшите идеали на човечеството. Той рисувал безплътни, самотни фигури, притихнали в пейзажи, изпълнени в меки прозрачни цветове. Мечтания, които изразявали представата му за хармония между човека и природата, неговата духовност и етика.
Борис Георгиев е роден във Варна през 1888 г. Заминал за Санкт Петербург, за да следва живопис в училището, ръководено от известния руски художник и мистик Николай Рьорих. През 1909 г. учил живопис в Мюнхен. Там се запознал с модерните течения в изкуството – югендшил (сецесион), символизъм и експресионизъм.
След приключването на образованието си художникът започнал забележителното си пътешествие – Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко. През тези години негова спътница била сестра му Катерина. За жалост тя починала млада, но останала нарисувана в платната му.
Установил се да живее в Италия, където създал едни от най-великолепните си картини. Изкуството на Борис Георгиев било свързано с традициите на италианския ренесанс, но в същото време с източното изкуство на Китай, Япония и Индия, както и с европейския символизъм и сецесион.
През 1922 г. в България се срещнал и нарисувал портрет на учителя Петър Дънов. При посещение в Берлин през 1928 г. се запознал с Алберт Айнщайн и нарисувал и негов портрет, от който известният учен бил възхитен.
Заминал на дълго пътешествие до Индия. Там се срещнал и запознанал с духовни и политически водачи като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор и др. Нарисувал поредица от портрети и пейзажи, докато пътешествал из Хималаите със своя духовен учител Николай Рьорих. Преди да замине за Индия, Борис Георгиев изучавал хинди, той бил полиглот – владеел 12 езика.
Живял четири години в Бразилия през 50-те и бил високо оценен като художник.
През 1956 г. се завърнал в Италия и останал там до края на дните си.
Борис Георгиев винаги подписвал платната си с Boris Georgiev di Varna. Така подчертавал, че е от България и от Варна, Когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча бил поставен този надпис.
След 1944 г. за дълго време художникът бил забравен в родината му България, смятали го за окултист, мистик и езотерик.
Едва през 1990 г. Художествената галерия във Варна била преименувана на Борис Георгиев.
