Бистра Винарова е име сред европейския авангард. Tя е част от кръга на художниците експресионисти като Егон Шиле, Оскар Кокошка, Ото Дикс, Емил Нолде, Макс Пехщайн и други.
Бистра (известна като Нона) е родена през 1890 г. в София – дъщеря на Елиза Винарова и генерал Върбан Винаров.
Майка й била единствено дете на д-р Георги Вълкович (1833-1892) – лекар-хирург, министър и дипломат. Прадядо й Георги Чалъков (Георгаки бей) бил член на държавния съвет на Османската империя. Участвал активно в борбата за църковна и национална независимост.
Другия й прадядо по майчина линия Вълко Куртович Чалъков (Мали Вълко) (1788-1837) бил почитан и известен църковен, училищен и просветен дарител, принадлежал на стар възрожденски, Копривщенски род.
Ликовете на нейните деди от Чалъковия род, ктитори през XVIII в. на манастирската болница на Хилендар, в XIX в. били изографисани в стенописите в Бачковския и Рилския манастир.
Светските им портрети, рисувани от Станислав Доспевски, са в колекциите на Националната художествена галерия и в градските галерии на Пловдив, Самоков и Пазарджик.
Лиза и Върбан Винарови имали пет деца – Георги, Бистра, Борис, Никола и Александър.
През 1906 г. семейството се преместило във Виена, заради здравословното състояние на Върбан Винаров.
Бистра се върнала в София за да учи живопис при Елисавета Консулова-Вазова.
Бащата на Бистра починал през 1908 г. .
Още през 1910 г. Бистра се запознала с бъдещия си съпруг Симеон Радев, който интервюирал майка ѝ като вдовица на генерал Винаров. През същата година заминала с братята си Никола, Георги и Александър за Дрезден.
Докато учила в саксонската столица, Бистра се свързала с художниците експресионисти от “Die Brücke” („Мостът”) и по-късно показвала свои творби на техните изложби. Произведенията ѝ били високо оценени както от европейската, така и прогресивната българска критика.
След пет години обучение в Дрезден се преместила в Мюнхен, където била в класа на Ханс Хофман (последовател на Матис). Там останала до 1918 г.
В началото на 1920-те живяла в Берн, Берлин и специализирала графика в Художествената академия за жени във Виена.
Тя станала част от третата генерация в развитието на художествения живот на България – художници, които работели наравно с европейския авангард и били част от него.
Бистра Винарова пътувала в Италия, Франция, Швейцария. Според записаните от сина ѝ Траян Радев спомени в Париж посещавала ателието на Огюст Роден, познавала художници като Пикасо, Дерен, Ван Доген, Руо, Брак, Матис, Жул Паскин, в Париж била близка с българите Жорж Папазов и Мара Учкунова-Аубьок.
През 1922 г. Бистра Винарова открила първата си самостоятелна графична изложба на Карлсплац във Виена. Това ще остане единствената ѝ самостоятелна изложба. Възторжена рецензия за “българската ръка, създала тези чудеса” пише писателят Никос Казандзакис, който по това време бил във Виена.
Поетът Райнер Мария Рилке, с когото се запознала на изложба на Роден, посветил стихове на графичните ѝ творби. В превод от Гео Милев те били публикувани в списанието на Гео Милев „Везни”.
През същата 1922 г. Бистра отново се срещнала с журналиста Симеон Радев във Виена и през 1923 г. сключили брак в Цариград.
Заради дипломатическата кариера на Симеон семейството живяло от 1925 до 1940 г. в Хага, Анкара, Съединените щати, Франция, Лондон, Женева, Швейцария и накрая Брюксел. Бистра се оттеглила от участия в художествения живот.
В Съединените щати се срещнала отново със своя професор от Мюнхен Ханс Хофман, който емигрирал в Щатите и станал един от основателите на абстрактния експресионизъм.
След завръщането им в България през 1940 г. Бистра Винарова започнала пак да рисува. След 9 септември 1944 година Симеон Радев бил отстранен от политическа и обществена дейност. Творбите на Винарова били забранени за излагане. Симеон Радев починал през 1967 г., а Бистра Винарова – през 1977 г.
