Един от най-добрите приятели на Майстора Никола Венетов е сред основателите на прочутата толстоистка комуна в Ясна поляна (тогава с. Айлан Кайряк) в Странджа. За практическо приложение на толстоизъм при Майстора обаче не може да става дума. Той смята, че съвременните условия и устройството на човешката природа не позволяват строгото съблюдаване на раннохристиянските идеали и „етиката на несъпротивление“ на толстоизма.
“Кольо, аз взех и книгата за живота на Толстой. Има големи истини, без които животът е невъзможен, но не може човек при сегашните условия да бъде пълен идеалист или материалист. Истинските идеалисти се броят на пръсти. Само чудесия да е човек като Христа, и др. може, но това са изключения.”
Пише Владимир Димитров-Майстора в писмо до Никола Венетов, който през 1906 г. е учител в с. Айлан Кайряк (дн. Ясна поляна, Бургаско) където участва в първата толстоистка комуна, създадена в България и става сътрудник на толстоисткото сп. „Възраждане”от 1906 до 1935 г.
С идването на Сталин на власт в Русия анархисти и толстоисти са изпратени в Сибир, а толстоизмът постепенно избледнява в общественото съзнание. В края на живота си Майстора е все по-убеден комунист, дори спира да рисува през последните 8 години от живота си, защото не може да влезе в стилистиката на социалистическия реализъм. В крайна сметка той вярва в „съвършеното добро“ в „Христовото царство на земята“, в „Христовия анархизъм“.
