При откриването си на 1 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище, наречено по-късно Българска художествена академия се помещава в частно здание на ул. Аксаков № 22 (по-късно известната Тръпкова галерия). Разширява се в зданието на д-р Миркович (на същата улица), а след това на ул. Сан-Стефано и Оборище (в зданието на Б. Станкович).
Когато Майстора пристига в София през 1903 г., сегашната сграда на Художествената Академията на улица Шипка № 1 все още не е построена.
Рисувалното училище се премества през 1907 г., но новата сградата така и никога не е довършена. От грандиозния проект на руския архитект Ал. Смирнов и до днес е построено само южното крило.
Във времето, когато е проектирана сградата, в Европа Ар нуво архитектите скъсват с историцизмите на 19 век. В България по това време е важно да се подчертае приемствеността с историята и Византийската архитектура. Арх. Александър Смирнов – решава, че ще пренесе в София част от Византия, но не директно, а през Венеция, като взаимства елементи от фасадите на “Сан Марко”. Сградата е по-близо до кича според съвременниците на Смирнов, отколкото до представите за университетска архитектура, каквато във Ваймар и Глазгоу се появява в началото на 20-и век.
Днес с друг поглед оценяваме сградата, предизвикала противоречиви реакции навремето.
